Полезно

Стартерният 12V акумулатор се състои от 6 отделни разделени клетки, които са свързани в серии в полипропиленов контейнер. Всяка клетка съдържа елемент, съставен от комплект положителни и отрицателни плочи. От своя страна този комплект се състои от оловни плочи (оловна решетка и активен материал) и микропорест изолационен материал (сепаратори) между плочите с противоположен поляритет. Електролитът е разтворена сярна киселина. Той прониква през порите на плочите и сепараторите и изпълва празните пространства в клетките. Акумулаторните клеми, връзките между клетките и плочите са изцяло направени от олово. Прилага се процес на термично запечатване за постоянно свързване на акумулаторната батерия с кутията й, осигурявайки надеждно запечатване на кутията.

Електролитът е разредена сярна киселина, която прониква през порите на плочите и сепараторите. Той запълва празните пространства в клетките. Компонентът сярна киселина е причината за превръщането на чистата вода в проводящ електролит.

Най-малката електрохимична единица на акумулатора се нарича клетка. Клетката няма отделен контейнер или изводи за директен контакт, а обикновено е свързана към съседните клетки на акумулатора чрез спойка.

За разлика от клетката, акумулаторът е цялостен елемент с изведени контакти и е готов за употреба. Кутията на акумулатора носи името на производителя ясно отпечатано на нея, типа на батерията, волтажът й и т.н.

От всички фактори на околната среда, температурата има най-голям ефект върху заряда на акумулатора и състоянието му при разреждане. Причината е в електро-химичните реакции, които зависят от температурата и представляват самото сърце на акумулатора. Ако температурата падне, се забавят и процесите в акумулатора. Ако напрежението на акумулатора остане постоянно, но разрядният ток падне, тогава функционалността на акумулатора като цяло намалява. Противоположният ефект се получава, ако температурата нарасне, а именно, стартовият ток на акумулатора нараства. Температурата също влияе на скоростта на движение на електролита в порестите плочи. Повишаване на температурата увеличава скоростта на транспортните процеси, а понижение на температурата ги забавя. Зареждането и разреждането на акумулатора също може да бъде повлияно. Колкото е по-висока температурата, толкова по-бързо акумулаторът се саморазрежда и обратното.

Ефектът на относителната влажност зависи от системата на акумулатора - оказва ключово влияние при обслужваемите акумулатори, в контраст с капсулованите акумулатори.

Капацитет е количеството електрическа енергия, което акумулаторът може да осигури при определени условия. То е произведение на тока и времето (ампер – час, Ah).

Капацитетът не е фиксиран параметър, а зависи от доста неща, като например от следните фактори:

• Нивото на разряден ток (колкото е по-голям разрядният ток, толкова е по-малък капацитетът, който може да се използва);
• Разрядният процес, според времето (капацитетът ще бъде по-голям, ако има пауза през времето на разреждане, отколкото ако разреждането е непрекъснато);
• Възрастта на акумулатора (поради загуба на активен материал от плочите капацитетът Ah намалява, когато акумулаторът приближава края на живота си).

За стартерен акумулатор, използван за източник на електрическа енергия при запалване на двигателя, стартовият ток при ниски температури обикновено е по-важен от капацитета (Ah). Стартов ток при студен старт е определен според различни норми и стандарти в различните страни. Стойността се означава с ампери (A).

Например, според стандарт SAE J537, стартов ток при студен старт е максималният ток, който акумулаторът може да достави за 30 секунди при -18°C без напрежението да пада под 7,2 V.

Всяка акумулаторна батерия трябва да се използва само според препоръките за нея, за да се гарантира оптималното й функциониране. Има много типове акумулатори, включително стартерни акумулатори за автомобили, камиони, автобуси, мотоциклети, полу-тягови и тягови акумулатори и др.

Те се различават един от друг не само по външния си вид, но и основно по вградената технология. Например разположението на положителните и отрицателните плочи може да се различава (по-дебели/по-тънки, по-слаби/по-здрави структури на плочите), различни оловни сплави могат да бъдат използвани за положителните и отрицателните плочи, както и се използват различни материали за сепараторите. Така че всяка батерия е оптимизирана за определено приложение и може да не изпълнява добре функциите си при друга употреба.

Основната задача на стартерния акумулатор е да осигури силен ток за кратък период от време, което е нужно за запалване на двигателя. Електроди с голяма повърхност са необходими за да доставят ефективно този силен стартов ток. Това се постига с използването на голям брой тънки електроди, свързани успоредно.

Изпълняването на подобни цикли постоянно (60% до 80% заряд и разряд на номиналния капацитет) със средна големина на тока през дълъг период от време може да създаде силни механични сили между тънките акумулаторни плочи. Такива сили може да причинят отделяне на активния материал от плочите и да доведат до преждевременно изхабяване на акумулатора. Затова при разряд от 60% до 80% от номиналния капацитет на акумулатора трябва да се използват специални акумулатори (тягови, полу-тягови и др.), които са проектирани точно за такова приложение.

Когато акумулаторът се зарежда, потокът електрони и химичният процес, който възниква по време на разреждането, се обръщат. Резултатът от зареждането е, че оловният сулфат, който се образува по време на разреждането, отново се превръща в оловен диоксид, олово и сярна киселина. Така се възстановява необходимата химическа енергия, която ще се преобразува в електрическа при бъдеща експлоатация.

Важно е използването на оптимален волтаж за зареждане на акумулатора. Ако напрежението е твърде високо, водата ще се електролизира. Това намалява нивото на електролита в период от време. Ако напрежението е твърде ниско, акумулаторът не може да се зареди достатъчно и това също може да намали живота на акумулаторната батерия.

Ако уред, например лампа, се включи към клемите на оловно-киселинен акумулатор, разликата в енергията между полюсите е причина поток от електрони да напуснат отрицателно заредените плочи и да протекат през уреда към положителния полюс. Този поток от електрони трансформира оловния диоксид на положителните плочи и гъбестото олово на отрицателните плочи в оловен сулфат. Този химичен процес консумира сярна киселина и отделя вода. По този начин намалява относителната плътност на електролита. Поради тази причина, степента на зареденост на акумулатора може да се определи чрез измерване на относителната плътност на електролита.

• Забравяне на включени ел. консуматори, като светлини, или неправилно затворени врати;
• Електрическият товар и консумация превишава капацитета на алтернатора на автомобила. Например, когато автомобилът е спрял, генераторът осигурява само 10% до 30% от капацитета си. Разреждане може да се получи, ако има изключително голямо потребление на електричество по същото това време;
• Увеличаване на броя на електрическите аксесоари в колата. Капацитетът на генератора може да не е достатъчен за захранването на всички системи;
• Дълги пътувания при ниска скорост или презареждане през нощни пътувания. Например шофиране в градски трафик, продължаващо при много спирания и тръгвания или при задръствания с включен на висока степен климатик или други електрически компоненти;
• Проблеми с регулатора на напрежение или с електрическата система
• Хлабави връзки между клемите на акумулатора и кабелите;
• Оставяне на автомобила паркиран за дълъг период от време;
• Неправилна работа на стартера и проблеми при запалването, изискващи дълго въртене на стартера;
• Хлабави ремъци, които намаляват капацитета на генератора;
• Износване на изолацията на кабелите в по-стари автомобили, което може да води до утечки по автомобила;
• Негоден акумулатор.

Външно късо съединение може да възникне, ако клемите на акумулатора се свържат с някакъв проводим материал. В зависимост от типа акумулаторна батерия, късото съединение може да има сериозни последствия. Оловно – киселинните акумулатори са много мощни и късото съединение може да причини изгаряния, запалване или експлозия на батерията. Никога не свързвайте положителния полюс на акумулатора с отрицателния! При монтиране на акумулатор или при свързване на клемите към полюсите, вземете всички предпазни мерки да избегнете късо съединение, причинено от инструменти или други проводими материали.

Дори и да няма свързани консуматори към акумулатора, той губи електрически заряд след определен период от време. Електро-химичните процеси не могат да се спрат или избегнат, тъй като те са част от технологията на всяка акумулаторна батерия. Това не важи само за оловно киселинните акумулатори.

Саморазрядът се увеличава при по-високи температури. Поради тази причина акумулаторите трябва да се съхраняват в помещения с умерени температури. Заради този процес на саморазряд, състоянието на акумулатора трябва да се проверява редовно през периода му на съхранение (например, ако решите да не използвате автомобила си през определен период от време), тъй като акумулаторът може да има нужда от дозареждане. Това се извършва с изправно зарядно за акумулатор.

Ако акумулатор се съхранява за дълъг период в разредено състояние, плочите сулфатизират. Това е процес, при който активният материал се преобразува в бяло съединение на сярната киселина (необратимо състояние). Колкото по-дълго стои в това състояние, толкова по –трудно става да се зареди акумулаторът. Заредете колкото можете по-скоро разредения акумулатор.

Дълбоко разреден акумулатор трябва да се зарежда с 1/20 от капацитета на акумулатора. Ако не се зарежда при тези условия, ще се наложи да го замените. Всеки опит да го заредите, използвайки по-голям ампераж, най-вероятно ще го повреди и ще доведе до пълното му разреждане. Зареждане на акумулатор в дълбоко разредено състояние със силнотоково зарядно в най-добрия случай няма да има никакъв ефект или по-лошо - ще увреди безвъзвратно акумулатора.

Основно, електрическата система на автомобила се състои от акумулираща енергия батерия (акумулатор), устройство, което преобразува енергията (генератор) и няколко консумиращи компонента (електрическо оборудване).

Стартерът (електрически консуматор) запалва двигателя, използвайки електрически ток, осигурен от акумулатора. При работещ двигател, генераторът преобразува механичната енергия в електрическа. В зависимост от оборотите в минута и количеството свързани електрически консуматори, при идеални условия ще има достатъчно енергия, за да се захранят всички консуматори и да се зарежда акумулаторът. Ако товарът на включените електрически консуматори е по-голям от тока, осигуряван от генератора, ще се получи падане на напрежението на електрическата система на автомобила под волтажа на акумулатора. Така акумулаторът започва да се разрежда.

Зарядната система на съвременните автомобили се състои от два компонента:

• Алтернатор: Това е механично устройство, задвижвано от допълнителен ремък от двигателя. Осигурява продължително напрежение, необходимо за зареждане на акумулатора, докато двигателят работи.
• Регулатор на напрежението: Следи процеса на зареждане на акумулатора и регулира дейността на алтернатора според нуждите на консуматорите на енергия в автомобила и за зареждане на акумулатора.

Съвременните автомобили са оборудвани с чувствителни електрически системи, като еърбег, ABS, тракшън контрол и системи за стабилност, компютри и др.

При някои автомобили е необходимо да се следват определени процедури при монтирането и демонтирането на акумулатора, като непрекъснато подаване на ток при смяната на акумулатора и др.

Запознайте се с препоръките на производителя предварително!

Нужно е да се предприемат следните стъпки:

• Изключете двигателя и всички други електрически системи преди монтиране или демонтиране на акумулатора;
• Поставяйте само напълно заредени и здрави акумулатори;
• Поставяйте типа акумулатор, препоръчан за конкретния автомобил;
• Внимавайте да не направите късо съединение с инструменти или кабели;
• При демонтаж на акумулатора откачете първо минусовата клема (-) и след това плюсовата (+). Преди монтаж на акумулатора изчистете добре мястото и клемите;
• Закрепете здраво акумулатора на мястото му. Ако не е здраво закрепен, ще е подложен на значителни вибрации, което може да съкрати значително живота му;
• Триене и напрежение между кутията на акумулатора и мястото й в двигателния отсек могат да доведат до износване на кутията и оттам до пропукване и изтичане на електролит;
• Изчистете добре полюсите на акумулатора и клемите;
• При монтиране на акумулатора свържете първо положителната клема (+) и след това отрицателната (-). Проверете дали са добре затегнати, но не ги презатягайте;
• Използвайте крепежите от стария акумулатор, като планки, маркучета, капачки за клемите.

1. Повърхността на акумулатора трябва да бъде чиста и суха. В противен случай могат да се появят утечки, които да доведат до допълнително разреждане. Използвайте само влажен антистатичен парцал за почистване на акумулатора. Проверявайте от време на време клемите на акумулатора и при нужда ги затягайте, но не прекалено, за да не повредите акумулатора или полюсите.
2. Акумулаторите трябва винаги да се съхраняват с максималния възможен заряд, за да се предотврати формирането на големи оловно-сулфатни кристали. Никога не съхранявайте напълно или частично разредени акумулатори!
3. Проверявайте редовно съхраняваните заредени акумулатори и ги дозареждайте, когато плътността на електролита падне под 1,25 г/см³ или напрежението падне под 12,5V.

Екстремните температури карат водата от електролита в акумулатора да се изпарява. Допълнително горещината ускорява корозията на положителните акумулаторни плочи. В дългосрочен план тези условия ще се отразят негативно на живота на акумулатора. Избягвайте използването или съхранението на акумулатори при високи температури!

Капсулованите акумулатори НЕ изискват доливане на вода по време на целия си живот. Те са 100% необслужваеми.

Обслужваемите акумулатори изискват редовно проверяване нивото на електролита, особено в топлите месеци, и доливане при нужда на дестилирана вода до указаното ниво.

Животът на акумулатора се различава според експлоатацията му в различните автомобили и зависи от много фактори. Ако стартерната система на автомобила е в лошо състояние или на таблото свети лампа за грешка, автомобилът трябва да се диагностицира в сервиз.

Ако има инсталирани допълнителни електрически системи в автомобила, като усилватели, навигационни системи, ел. стъкла и т.н. е необходимо да се използва и акумулатор с по-голям капацитет. Оригиналният капацитет на акумулатора, препоръчан от производителя на автомобила, отговаря на оригиналното оборудване на автомобила. Допълнителни електрически компоненти ще използват повече енергия от акумулатора и това ще доведе до постоянно ниско напрежение, ако не инсталирате по-мощен акумулатор. Състоянието на постоянно ниско напрежение ще съкрати живота на вашия акумулатор.

• Ниско ниво на заряд: Това е причинено от дефектен алтернатор, извънредно кратки пътувания или множество електрически консуматори. Мръсни клеми могат да доведат до загуба на ток. Акумулаторът не е напълно зареден и части от активната площ са станали неактивни (сулфатизирали). Последствията са загуба на капацитет и намален стартов ток;
• Презареждане: Това се причинява от дефектен регулатор на напрежението. Презареждането води до висока консумация на вода, засилена корозия на електродите и тежки повреди за акумулатора;
• Силна циклична експлоатация: Това се причинява от многобройни дълбоки цикли на разреждания и зареждания. Обикновено тези зареждания не се провеждат при нормални обстоятелства, освен когато стартерният акумулатор се използва често при натоварен трафик и задръствания, с чести спирания и тръгвания, или когато се използва за други дейности, например в таксита, за работа на товарни платформи на камиони или като тягова акумулаторна батерия (има специални акумулатори за такива приложения);
• Неправилен размер капацитет на акумулатора: Изборът на акумулатор с неадекватен капацитет за автомобила води до по-големи циклични разреждания и зареждания и повреждане на батерията.
• Такива повреди са също и резултат от извънредна консумация на енергия от електрически системи, инсталирани допълнително (например аудио системи, допълнително отопление).

Изпълнете следните действия едно по едно, за да диагностицирате акумулатора си:

• Проверете външната част на кутията на акумулатора. Повреди (пукнатини) на кутията могат да доведат то течове на електролит, което води до корозия на автомобила. Замърсена кутия може да доведе до утечка и разреждане на акумулатора. Кутията трябва да се поддържа колкото може по-чиста. Използвайте само влажен антистатичен парцал за почистване;
• Проверете индикатора за заряд (ако акумулаторът има такова око). Това е лесен начин за бърза проверка на заредеността на акумулатора;
• Измерване на напрежението. Измерете напрежението един час след изключване на двигателя на автомобила. На база резултата от измерването може да разберете доколко е зареден акумулаторът Ви. Напрежението на акумулатора трябва да бъде над 12,5V. По-нисък волтаж може да бъде индикация за разредена батерия, повреда в електрическата система на автомобила или за повреда в акумулатора. В такива случаи се препоръчва проверката на акумулатора да се извършва с професионален инструмент за диагностика и тестове в най-близкия оторизиран сервиз.

За да можем да направим правилния подбор на нужното ни масло, на първо място е полезно да сме запознати с принципите на формулиране (производство) на търсения смазочен материал. Всички масла са продукти от преработването на нефта (единственото изключение са силиконовите течности). За да се достигне до нужния продукт, първоначално трябва да се осигурят необходимите базови маслени компоненти. Това се постига чрез процеса на дестилация на нефта.

Така получените фракции след очистване дават базовите маслени компоненти, които се смесват в определени съотношения, за да се достигне до направата на базовото масло. Фракциите, кипящи между 350-400 и 400-460°С са предназначени преди всичко за формулирането на трансформаторни и хидравлични масла, докато тези с температура на кипене 460-490 и над 490°С се използват за съвременните моторни и трансмисионни масла. Суровинният ресурс е силно ограничен и се налага да се използват допълнителни продукти, влагани в състава на базовите маслени компоненти. Например с прибавянето на около 10% полиметакрилати към нисковискозните базови маслени компоненти се достигат характеристиките на фракциите, кипящи над 490°С.

След подходящото смесване до необходимото базово масло се пристъпва към т.нар. легиране (добавяне на присадки), за да може крайният продукт да гарантира предназначението си. Прибавяните присадки осигуряват основните свойства, изисквани от маслата, а именно:

• Контролирана промяна на вискозитета с промяната на температурата. Свързано е с необходимостта при ниските температури през зимата маслата да са достатъчно подвижни, за да се осигури старта на двигателите и нормалното превключване на предавките в механичните или автоматичните скоростни кутии. За целта в маслата се добавят т.нар. вискозитетни и/или вискозитетно-индексни присадки. Те най-често са на полимерна основа. При ниски температури молекулите на присадките са навити като спирали и осигуряват понижаване на вискозитета, докато при повишените спиралата се развива, с което се достига до нарастване на вискозитета. Нуждата от повишения вискозитет е свързана с осигуряване на устойчив смазочен филм между триещите се повърхности и осигуряване на т.нар. хидродинамично смазване. Колкото смазочният материал е по-вискозен, толкова повече триенето е между пластовете на флуида, а не между металните повърхности.
• Устойчивост на смазочните материали при съхранение и експлоатация. Осигурява се от антиокислителните присадки. Предназначението им е да не позволяват промяна на основния химически състав на маслата, да неутрализират получаваните кисели продукти и да се гарантират сроковете за съхранение и/или експлоатация. Най-често като антиокислителни присадки се използват съединения, които за сметка на собственото си окисление предпазват смазочните материали от атаката на кислорода от въздуха, от кислородните съединения в състава на маслата и от други подобни механизми, водещи до промяна на качествата им.
• Понижаване на коефициента на триене, свързано с подобряване на КПД на двигателите и/или агрегатите. Проявява се при ниски натоварвания. Осигурява по-малък разход на енергия, респ. гориво. Като присадки се използват т.нар. модификатори на триенето. Най-често са съединения на бора, молибдена, фосфора. Създават слоесто покритие върху металните повърхности и усилието за преместване се отнася само за изградените пластове. Съединение, което особено се е наложило като модификатор на триенето, е молибденовия дисулфид (MoS2)
• Осигуряване на смазването в условията на граничен режим, когато има контакт между неравностите на триещите се повърхности. За целта смазочните материали трябва да съдържат противоизносни присадки. Най-често това са фосфор- и сярасъдържащи съединения. В зоната на контакта противоизносните присадки изграждат слоеве от съединения, които не позволяват взаимодействието между повърхностите.
• Осигуряване на смазването при екстремални условия, когато настъпва частично заваряване на триещите се повърхности. Осъществява се с противозадирни присадки, които реагират с метала до получаването на съединения с по-ниска температура на топене в сравнение със същата температура на чистия метал. По този начин се избягва блокирането на отделните детайли, но износването е сериозно.
• Защита на металните части от ръжда и корозия. За целта се използват антикорозионни присадки. При експлоатацията на маслата в тях се натрупват киселинни съединения, които предизвикват корозия на метала. С помощта на присадките тези вещества се неутрализират и не се достига до разрушаване на металните повърхности. Особено важни са за трансмисионните масла и спирачните течности, защото голяма част от детайлите в системите са направени от цветни метали, за които корозията е недопустима.
• Поддържане чистотата на двигателите. При горивния процес независимо от желанието ни винаги се получават отложения върху стените на цилиндъра и върху буталото. Натрупването на тези отложения води до ефекта, който се получава при попадане на захар в горивната камера. Получените отложения трябва да се отстраняват от повърхностите с помощта на детергентни присадки. Отмитите частици не се допуска да се отлагат на дъното на картера или върху металните повърхности, поради което се налага използването на диспергиращи присадки, поддържащи частиците в псевдовисящо състояние. За по-горе описаните цели се използват т.нар. детергентно-диспергиращи присадки, които преимуществено са бариеви, магнезиеви или калциеви сулфонати. Ефектът на сулфонатите относително може да се сравни с действието на прах за пране, който също е сулфонат, но натриев.
• Осигуряване на подвижност на маслото, дори при много ниски температури. За постигането се използват депресатори, които не позволяват маслата да застиват в плътна маса. Депресаторите най-често са полимери от вида на вискозитетно-индексните присадки, като полиметакрилати, полиизобутилени и др.
• Недопускане на разпенване на маслото, респ. изтичане през семеринги и каучукови вулканизати. За да се осигурят тези качества на маслата, в тях се влагат силиконови продукти, създаващи устойчив филм на повърхността. За разлика от другите присадки, където количеството в крайния продукт е между 0.5 и 10%, силиконовите се прибавят в концентрации 0.0001 до 0.001%.

След коректния подбор на базовите маслени компоненти и на необходимите присадки по вид и количество може да се твърди, че е формулиран желания смазочен материал.

Същият принцип, но не и технология, се прилага при формулирането на синтетичните и полусинтетичните масла. Докато при минералните масла (описани по-горе) необходимите съединения (фракции, компоненти и т.н.) се получават пряко при дестилацията на нефта, то синтетичните са продукт от полимеризационни процеси. С подходящ избор на изходните вещества в присъствието на катализатори се получават продукти с предварително дефиниран състав и свойства.

Най-сериозни отклонения в предварително планираните свойства се проявяват при минералните масла, докато при синтетичните гаранцията е неоспорима. Това, изразено чрез експлоатационните свойства на моторните масла, може да се представи с температурния диапазон за използване на смазочните материали. Минералните масла запазват свойствата си до 200°С, полусинтетичните до 240°С, а напълно синтетичните до 300°С. Тази висока термична стабилност на напълно синтетичните масла определя и малкото количество на нагара и отложенията в горивната и маслената системи. Пониженото нагарообразуване предпазва неконтролируемото запалване на горивовъздушната смес, осигурява по-дългия пробег на автомобилите при понижен разход на гориво и по-малки разходи за регламентираните ремонти.

Много често за производството на смазочните материали се използват регенерирани двигателни масла. Трябва да се отчита, че употребата им ВИНАГИ води до понижаване на срока за съхранение и експлоатация, поради наличието на метали. Последните предизвикват рязко влошаване на свойствата на маслата след около 50% от срока, гарантиран от свежи базови масла. Такива продукти са производство на фирми, непритежаващи собствени рафинерии и които не са в състояние да контролират качеството на суровините и на крайния продукт.

Макар че основна част от смазочните материали в автомобилите са моторните масла, те не са единствените. Други важни продукти са трансмисионните масла, обединяващо име за използваните в предавателните кутии и в диференциалите. За да се избере най-подходящото масло, трябва да се съобразяваме с класификацията на маслата по вискозитетен клас, експлоатационно ниво и някои фирмени изисквания.

Вискозитетният клас на трансмисионните масла се определя съгласно класификацията на SAE (както и моторните), но с други означения. Представени са на таблицата:

В таблицата са дадени летните и зимните трансмисионни масла. Чрез комбиниране на различните класове се получават всесезонните, като например 75W/80W, 75W/85W, 80W/90 и т.н.

Много по-важно от вискозитетния клас е експлоатационното ниво. Разделянето от Американския петролен институт се основава на вида на смазваната зъбна предавка и условията на експлоатация. Означението е GL (от Gear Lubricant), след което следва цифра от 1 до 5. Колкото по-голяма по стойност е цифрата, толкова по-тежки са условията, при които работи маслото. Например GL-2 е предназначено за спираловидно скосени и червячни зъбни предавки, работещи при леки натоварвания и ниски скорости на приплъзване. Използват се в много стари автомобили. Нивото GL-4 в хипоидни зъбни предавки с тежки натоварвания и високи скорости на приплъзване. Най-често такива са условията в механичните скоростни кутии на леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Маслата от ниво GL-5 се използват за свръхтежки натоварвания и скорости на приплъзване в хипоидни зъбни предавки. В САЩ се произвежда масло от експлоатационно ниво МТ-1, което е предназначено за механични, несинхронизирани трансмисии.

Масла за автоматичните предавателни кутии, т.нар. ATF. Разработени са от General Motors и отговарят на спецификациите Dexron II, Dexron III, Alicon C-4. Подобни разработки има и на Ford с име Mercon. Съществуват и фирмени спецификации на Daimler Chrysler, Peugeot, MAN, ZF, Jaguar, Voith и други, но те имат по-тясно приложение. Трябва да се знае, че отделните спецификации са за различен вид предавателни кутии, защото маслото, освен че смазва, служи и за хидравлична течност, осигуряваща превключването на предавките. Не се допуска използването на масло, отговарящо на Dexron II, там, където се изисква Dexron III.

Тези продукти в рамките на автомобила се използват и за хидравликата на волана, а отговарящите на спецификацията Dexron III в електронни механична предавателни кутии. Последните са характерни за някои тежкотоварни камиони, автобуси и ванове.

Друг смазочен материал, намиращ приложение в автомобилите, са пластичните смазки. По произход представляват смес от сапун и масло. Сапунът създава структурен скелет, в клетките на който се задържат маслото и присадките. Това им предимство позволява да се прилагат във възли, където не може да се използва масло, като лагери, шарнири, ресори и др. Модерните смазки са на основата на литиеви комплекси. При тях нараства температурния диапазон на приложение на смазките при много добри антиокислителни и смазочни свойства. Световно наложената класификация за разграничаване на смазките е на основата на пенетрацията (консистенцията) им. Разработена е от NLGI (националния институт по пластични смазки на САЩ). Определя се степента на потъване на стандартен конус в проба от смазката при стандартни условия.

В автомобилите се използват смазки от пенетрационни класове NLGI 2 и 3. В някои тежкотоварни камиони и автобуси има системи с централно смазване, в които се зареждат смазки от пенетрационни класове NLGI 00 или 0. За открити детайли понякога към смазката се добавя молибден дисулфид за понижаване на коефициента на триене.

След запознаването с маслата като състав и технология на производството, трябва да се знае и какво е написано на етикетите, т.е. характеристиките, предназначението и гаранциите, които се дават.

Подборът на маслата за автомобилите е в пряка зависимост от характеристиките, на които отговарят. Наложените на българския пазар масла най-често са съобразени с вискозитетния клас.

Вискозитетът представлява математически коефициет, характеризиращ свойствата на течностите да се противопоставят при хлъзгане или преместване на пластовете им. Маслата са нисковискозни, вискозни или високовискозни. С повишаване на вискозитета се подобряват смазочните свойства на маслата, но това е в пряка зависимост от нарастването на усилието за преместване на техните слоеве. Повишава се необходимата енергия, отнемана от двигателите за преодоляване на силата на вътрешно триене, а оттук и нарастване на разхода на гориво. Подборът на маслата по вискозитет е съобразен с климатичните условия на всяка страна. В северните държави се препоръчва използването на нисковискозни масла, докато при южните се налагат високовискозните. Първите осигуряват лесен старт при ниските температури и нормална работа на двигателите, дори в условия, при които не се достига до включване на охладителната система. В страните с високи средногодишни температури за предпочитане са високовискозни масла, които осигуряват здрав смазочен филм при местните условия. За разграничаване на видовете масла се използва вискозитетната класификация на Асоциацията на автомобилните инженери на САЩ- SAE.

Вискозитетният клас по SAE характеризира поведението на маслото при различни температури и климатични условия. Разграничават се едносезонни и всесезонни масла. Едносезонните включват вискозитетните класове 0W, 5W, 10W, 15W, 20W и 25W, отнасящи се за зимните масла (W от английски winter) и 20, 25, 30, 40, 50 и 60 за летните.

Вискозитетният клас на маслото определя неговата способност да бъде подвижно (мобилно) при определени условия. За зимните масла от значение е т.нар. динамичен вискозитет. Задължително трябва да се отчита и нарастването на необходимата енергия за преместване на пластовете на флуида (маслото). Пряко свързано е с пусковите свойства на двигателя. Колкото стойността е по-ниска, толкова пусковите свойства са по-добри. Трябва да се отчита, че с понижаване на вискозитетния клас се достига и до по-бързо обезмасляване на триещите се повърхности. За територията на България оптимални през зимата са продуктите от вискозитетни класове 5W, 10W и 15W.

Класът 0W се отнася за прекалено нисковискозни автомобилни масла и е подходящ преди всичко за северни страни. В последните години маслата от вискозитетен клас 0W се налагат в новите, енерго- и горивоспестяващи двигатели, в които се използват нови конструкционни материали.

Отчита се, че приблизително еднакво усилие е необходимо за задвижване на маслото при температури, променящи се с 5°С.

Разграничаването на летните вискозитетни класове е свързано с "течливостта" на маслата при високи температури (100°С). Определя се от времето за изтичане на стандартен обем от продукта през стандартен отвор. Колкото това време е по-малко (респ. вискозитета е по-висок), толкова по-добри смазочни свойства са осигурени. Класификацията е представена на таблицата:

За климатичните условия в България са се наложили летните автомобилни масла от вискозитетни класове SAE 30 и SAE 40. Те осигуряват нужното смазване при оптимален разход на гориво. Моторните масла от класовете SAE 50 и SAE 60 са предназначени за по-стари двигатели, където има необходимост от уплътняване на разстоянието между сегментите и цилиндъра, или при състезателни машини, при които се търсят само смазочни свойства и разходът на гориво не е от значение.

Всесезонните двигателни масла отговарят на изискванията както за зимни, така и за летни масла и изписването им е чрез комбиниране на вискозитетните класове, като например: 5W/30; 5W/40; 10W/40; 15W/40; 20W/50 и т.н. Написаните означения не са свързани с някакви конкретни стойности, а следва да се приемат като условни обозначения. Съпоставяйки изискванията към зимните и летните масла, за територията на страната най-подходящи са всесезонните моторни масла от вискозитетни класове 5W/30; 5W/40; 10W/40; 15W/40 и 15W/50. Производителите на автомобилни двигатели, особено за тежконатоварени пътностроителни или селскостопански машини, в последните години налагат използването на масла с вискозитетен клас за летни условия SAE 30. Това гарантира понижен разход на гориво и бързо действие на смазочната система на двигателите.

Друг много важен показател, свързан с вискозитета на маслата, е вискозитетният индекс. Той дава информация за промяната на вискозитета с промяната на температурата. За критерии се използват стандартни масла с индекси съответно 100 и 0. Съвременните масла се характеризират с вискозитетни индекси по-големи от 100, като колкото по-висока е тази стойност, толкова маслото е по-качествено. За минералните масла е около 140, докато при полусинтетичните или напълно синтетичните се достига до 170.

Много важно при подбора на маслата е съобразяването с нужното експлоатационно ниво. Некоректното използване на дадени продукти (с по-ниско от задължително необходимото) може да доведе до сериозни аварии, а понякога и до тотално разрушаване на двигателите. Експлоатационното ниво е свързано с вида и годината на производство на двигателите. Натовареността на модерните автомобили значително превъзхожда тази на по-старите поколения. Конструкционните материали на съвременните машини са в състояние да понесат много по-големи експлоатационни натоварвания в сравнение с двигателите, произведени преди 5-10 години.

На етикета на маслото са описани и фирмени одобрения на марки автомобили. Последните представляват гаранция, че даденият смазочен материал е преминал определени изпитания на двигатели на фирмите, като са постигнати резултати, закодирани по даден начин.